ЗАИНА̀ТВАМ СЕ, -аш се, несв. (рядко); заинатя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Заинатявам се2. Докато Добета бавно излагаше случките в Цариград, Борис промърморваше: „Бре, бре, не разбират внимателността ни, насила ни карат да се заинатваме. А знаят ли те какво е българският инат.“ Й. Вълчев, СКН, 294.